зависим селянин в средновековна българия

Средновековна България е период от историята на българския народ, който обхваща периода от 7-ти до 14-ти век.

Това е един от най-важните и дълги периоди в историята на България, който е оставил дълбоко следа в развитието на обществото, културата и икономиката на страната.

В средновековна България една от най-важните социални групи са селяните.

Те представляват голямата част от населението и са основен двигател на икономическия живот на страната.

В този период селяните са силно зависими от феодалните господари и тяхната земя.

Това зависимо от феодалната система води до тежки условия за живот на селяните, които трябва да работят усилено и да плащат данъци на господарите си. Една от най-важните характеристики на зависимия селянин в средновековна България е, че той е подчинен на феодалния господар.

Той е принуден да работи на земята на господаря си и да му плаща ренти и данъци.

В зависимост от пълномощията на господаря, селянинът може да бъде лишен от своята земя и да бъде принуден да работи за господаря си като крепостен работник или да се премести в друго място.

Зависимият селянин е принуден да работи тежко и много часове на ден, за да може да изплати данъците си.

Той се бори за оцеляване и за.